Дето пише Джон Ъпдайк - разхождаш се около нея и "усещаш как се кове съдбата с неочаквано тромави удари, отнасящи наведнъж цели късове от живота." Така изглежда отношението на обикновения българин към Дилма Русеф, президента на Бразилия. Дилма минава на забавен каданс на големия екран в хола, обсъждаш я в малкото магазинче на улицата, чуваш я да говори по радиото и си викаш "брей, каква жена, как не можеше тя да ни стане президент, пак имаме нескопосана съдба."
И вярно - някакви си броени дни преди изборите за президент в родината, Дилма Русеф, лидер на най-голямата страна в Южна Америка с почти 200 милиона граждани, взе, че посети България и за мъничко разбуни страстите. "Ама те затова имат салса," коментират на жълтите павета до родното президентство. "Имат си хубави тела, пясък и ходят по джапанки - гледай какъв президент, сериозна жена, стои си на мястото, няма интриги, фокусирала се е върху бразилската икономика и работи. Как на нас не ни се падна един такъв президент, а трябва да се чудим на 23-ти за кого да пускаме глас в урната."
Днес мнозина виждат в Дилма идеалния кандидат за БГ президент, без да се замислят, че тя притежава исторически белези, които изначално отблъскват българския избирател, колкото харизматичен и успял да е. И аз така - баща ми да се кандидатира от лява партия пак няма да гласувам за него, какво да се прави.
Но иначе по темата за Дилма - то хубаво БГ президент се избира пряко от избирателите, ама защо трябва да е български гражданин по рождение и да е живял последните пет години в страната? Ясно е, че не само Пирински е дискриминиран, какво остава за г-жа Русеф? Вярно, тя може да си направи една адресна регистрация в България, да се преправи алинея 2 от чл. 93 на Конституцията и поне за следващите избори Дилма да има шанс.
Дори и да си затворим очите за тази алинея, дори тя самата да искаше, дори да имаше законово право да се кандидатира за президент и името й да присъстваше на въздългата бюлетина на 23 октомври, българинът пак нямаше да избере бразилската желязна дама от български произход, тъй като тя не отговаря на важни изисквания.
Да приемем, че сте български гражданин и сте твърдо решен да гласувате за президент на България. Фантазираме, че наред с настоящите кандидати е и нашата Дилма с баща Петър от Габрово. Все още не сте решили срещу името на кого да сложите хиксче (със син химикал - нали не сте забравили), но спазвате обобщения набор от задължителни пороци, които българският избирател ненавижда и ако някой от кандидатите притежава и всичките лоши качества, автоматично отпада. Да подложим Дилма на тест и видим дали е толкова хрисима, както изглежда на пръв поглед, и дали българският избирател би я харесал.
Както всички знаем, родният избирател не обича кандидатът за президент:
1) да е бил партизанин
Както добре знаем, Дилма е главно действащо лице в партизанската групировка "Палмарес". Цел на движението била бразилска революция, разрушаване на буржоазната власт, която "експлоатира и потиска трудещите се." Ужас, та това си е като цитат от "Работническо дело", как да гласуваме за такъв човек?
2) да е лежал в затвора
Дилма лежи почти три години в затвора. Няма условно, няма това-онова. Лежи си.
3) да е от комунистически род
Самата Дилма казва в интервю за Момчил Инджов: "Знам, че баща ми през 20-те години на 20 век е бил свързан с комунистическата партия в България. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация."
4) да е замесен/а в някакво престъпление, където хвърчат финикийски знаци
Може и да не е участвала лично в обира на два и половина милиона долара от резиденцията на губернатора на Сао Паулу, ама е ръководила акцията.
5) да е разведен/разведена
Българинът обича да гледа филми за американски президенти и се вживява в изискването, че президентът трябва да има деца, мъж/жена и куче в двора. Дилма има дете, ама с тези два развода зад гърба си?
6) да е работил/работила като вербовчик
В книгата на Инджов за Дилма Русеф се споменава, че според бразилски документи тя не само е чела лекции по марксизъм, но е и вербувала симпатизанти на съпротивителното движение. Това си е повече от агент на ДС в България, нали така?
7) да има документи, които още са засекретени
Макар бразилските медии да искат пълен достъп до архивите, все още се твърди, че известна част от архивите за миналото на Дилма Русеф са засекретени.
8) да не е от София
И последно, ама не маловажно. То не стига, че не е родена в България, ами не е и от София. Пък и с тая габровска нишка. Както казва баба ми (от Габрово) за мен (от София): "От София си, ама си носиш габровския корен."
Видяхте ли сега? Ключови изисквания, които не само че не са оперативно лечими, ами накланят везните в главата на родния избирател към другия кандидат. И после като чуете някой на улицата да казва подир кортежа на Дилма, че ето - такъв президент ни трябва на нас българите - напомнете му за тези важни критерии, на които Дилма просто не отговаря. Какво да се прави. Ще си я връщаме в Бразилия.
