Бразилската президентка Дилма Русеф се появява публично толкова рядко, откакто зае поста на 1 януари, че някои западни дипломати я наричат "Уили Уонка" по името на изолиралия се от света особняк от класическия роман "Чарли и шоколадовата фабрика", пише Ройтерс.

Съветници казват, че незабележимостта на Русеф през първите шест седмици от нейното управление е съзнателно решение, целящо да създаде образ на тиха прилежност и строгост във време, когато тя извършва болезнени бюджетни съкращения, за да гарантира, че бразилската икономика ще продължи по пътя на забележителния успех.

Този подход контрастира с поведението на харизматичния й и често нетактичен предшественик Луис Инасиу Лула да Силва. Промяната се приема добре от мнозина бразилци, особено от средната и по-висшата класа, които първоначално бяха сред тези, които бяха най-скептично настроени към нея, но сега виждат в нея по-зрял и изискан представител на Бразилия на световната сцена.

Малцината, които са се срещали с Русеф, казват, че като цяло са впечатлени от трудовата й етика на държавен служител професионалист и вниманието към детайлите. Тя също така показва неочаквана способност да очарова своите противници и скептици, сред които профсъюзни лидери, разгневени от политиките й на икономии.

Русеф обаче рискува да бъде сметната за надменна. Дори нейни сътрудници признават, че е нужно тя да стане по-достъпна в близките месеци, за да изгради връзка с общество, което като цяло я харесва, но не я обича.

Русеф е приятна изненада

Тя отрано се налага като лидер и компетентна личност, но е нужно да поработи върху своя образ", каза политическият анализатор Жозе Лусиану Диаш. Тревога буди това, че във време, когато се очаква бразилската икономика да претърпи забавяне тази година, а високата инфлация започва да стопява заплатите, Русеф би могла бързо да загуби подкрепата на своето ядро от работническата класа. 

"Без обществена подкрепа и най-малката криза би могла да се превърне в бедствие", казва Диаш.

Някои също така се безпокоят, че изолацията на Русеф всъщност не е планирана тактика, а е признак за неопитен лидер, който никога преди не е заемал държавна длъжност. Изправена пред несигурна подкрепа в Конгреса, тя вече изглежда, че снишава амбициите си за някои реформи като преразглеждането на данъчния кодекс.

Русеф не е Лула, но има собствен чар

След като Лула издигна сравнително неизвестната бивша ръководителка на канцеларията си като свой предпочитан кандидат на президентските избори миналата година, стана ясно, че Русеф ще трябва да си изгради собствен, не толкова бляскав образ.

Лула, който е бивш профсъюзен лидер, обикаляше света и омайваше публиката с народния си чар и с изобличаването на глобалните икономически елити. Негово беше и прословутото изказване, че "синеоки бели хора" са предизвикали кризата през  2008-2009 г. Той изкара два мандата, превръщайки се в най-популярния президент на Бразилия.

За разлика от него Русеф е дала досега само една пресконференция. Единствената й значима публична изява беше миналия месец, когато тя посети щата Рио де Жанейро, след като тежките наводнения там убиха над 800 души.

И дори тогава тя се срещна за кратко с пострадали, като предложи сдържана подкрепа. Вместо това тя прекарва повечето време затворена в кабинета си на третия етаж и затвърждава репутацията си на строг и педантичен ръководител.

"Тя се задълбочава до удивителна степен", каза министърът на селското стопанство Вагнер Роси. Роси си спомни как не бил напълно подготвен за неотдавнашен разговор с Русеф за изпитващи финансови трудности производители на ориз. След срещата тя била безцеремонна.

"Това не е достатъчно. Вие изоставате от проблема. Нужно е да го изпреварите", отвърнала Русеф по думите на Роси. Най-висшият й военен сътрудник генерал Жозе Елиту Карвалю Сикейра официално омаловажи нарушенията на правата на човека по време на военната диктатура в Бразилия от 1964 до 1985 г.

Русеф, която е била изтезавана и хвърлена в затвора от режима, когато е била лява партизанка, веднага извика в кабинета си генерала с  четири звезди. Той се извини. Когато профсъюзни лидери шумно настояваха за повишаване на минималната заплата, което щеше да провали плановете на Русеф за икономии, тя отказа да отстъпи, въпреки че обиди ключови поддръжници.

В този случай обаче тя показа и една по-мека своя страна, за която не знаеха дори някои от сътрудниците й. На годишно честване на нейната Партия на трудещите се тя хвана за ръката лидера на най-големия профсъюз в страната, усмихна се и стеснително попита: "Сърдите ли ми се?" После обясни, че просто нямало пари за повишаване на минималната заплата.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase